Пънкарското куче, което не се страхува от лъвове

Смелостта и куражът на гребенатото от Родесия са го направили известно отвъд Африка

Когато са пристигнали европейските колонизатори в Южна Африка са заварили народът кхойкхой - хора от хората - да използват полудомашно куче за различни работни задачи като например да пазят стадото. Известният историк Джордж Макол Тийл го е описал като "грозно същество, с тялото с форма на чакал и с настръхнала напред козина, но вярно и полезно животно". Най-забележимата физическа характеристика е била неговия гребен на гърба, който е растял в противоположна посока, но колонизаторите са били особено изненадани от големите му ловни умения.

През 19 век, европейците вече са били внесли голямо разнообразие от кучета в тази зона на Африка, но заради екстремния климат, липсата на вода или безводието на терена, не са можели да извършват определени задачи. За разлика от тях, местните кучета са били напълно адаптирани и дори не са се задъхвали. Така че както често се случва животновъдите са взели най-доброто от всяка раса и са създали суперкуче, което нарекли "куче-лъв". Както разказва историята, то произхожда от две женски, които уважаемия Чарлз Даниел Хелм е донесъл в град, разположен на югоизток от Родесия, днешното Зимбабве. Там известен ловец, казващ се Корнелиус ван Руен е смесвал поколения наред кучките на Хелм и техните наследници с различни раси с цел да се получи идеалното ловно куче за африканската савана. От пойнтерите е получил скорост и острота на обонянието, от колитата интелигентност и пъргавост, а от кучетата кхойкхой резистентност и ловен инстинкт. Междувременно са се кръстосали толкова други раси, всяка със своите особености, но главният критерий на ван Руен е бил, че доброто куче оцелява, а лошото - не.

Кучето лъв на ван Руен се е наричало така по една причина; било е най-доброто за лов на лъвове. В глутниците едно от тях се е изправяло срещу плячката докато останалите кучета са му пресичали пътя. Тогава е започнало показ на пъргавостта му, теглене на въже между кучета и лъв (или лъвица), постоянно преследване докато зашеметения и изплашени цар се превърне в лесна мишена за човека. Тези кучета също така са били използвани за лов на други животни като диви прасета или бабуини, които можели да убиват и сами. По онова време всеки ловец е искал куче ловец и за кратко неговата смелост и кураж са го направили известно отвъд Родесия и на юг от Африка. Въпреки това в миналото през 20-те се е одобрил стандарт за расата, предложен от англичанина Франсис Ричард Барнс и се е прекръстило като гребенатото на Родесия, имайки предвид специфичния му гребен - наследство от кучетата кхойкхой - и на неговия африкански произход.

С идването на дългоцевните пушки, снабдени с телескопични мерници, много ловци са започнали да изпитват нужда от кучета и на родезийското гребенато куче му е било отредено да послужи като куче пазач. Въпреки че е мускулесто и внушително, има и чувствителна страна като пазач на семейството, дори на децата. За своите грижи приема забележки винаги когато са справедливи, оправдани и идват от познат, на който се доверяват. Също така трябва да се отчете, че една "строга дисциплина...никога не трябва да се налага на тези кучета, особено когато са млади" - както вече е отбелязал Барнс в стандарта на расата. Гребенатото куче на Родесия е вярно към дресьорите си така както е бил верен и предшественика му от народа кхойкхой.

Според стандарта на Барнс, едно родезийско гребенато куче трябва да има гребен. Това е жизнено необходим атрибут, заради който традиционно животновъдите са отхвърлили - в някои случаи и пожертвали - онези, които не са изпълнили изискването. Изискване, което от друга страна може да има лоши последствия за здравето му. Скоро се е доказало, че мутацията, благодарение на която се образува гребен, предразполага кучето да страда от болест, наречена сено дермоиде. Тази наследствена болест се изразява в пукнатина на кожата, която прониква в долните тъкани. Трактът може да се инфектира, тъй като вече е покрит с кожа, която има косми, космати фоликули, себачни жлези и т.н. В най-екстремните случаи достига до гръбначния мозък, където инфекция на нервната тъкан може да създаде сериозни проблеми.

Без оглед на законноста, в човешката история сме създали и опитомили множество кучешки раси, за да ни помогнат при различни задачи. В днешно време много от тях са ненужни, но кучешките раси са останали с търговска марка. Проблемът на много кучета с педигри е, че страдат от генетични болести след много години на ендогамия. Случаят на гребенатото куче от Родесия е само един пример.