Домашни любимци - наследници на богатства


Това е едната страна на правата на животните. Другата страна се отнася за малтретирането и злоупотребата от човека, на които са подложени много от тях.

Животните са част от нашата среда, интегрират се в семействата ни и някои от тях дори спомагат за биомедицинския напредък. Ако погледнем по-внимателно понякога ги малтретираме и ги използваме, без да уважаваме правата, които самия закон им предоставя; в други случаи, напротив, ние сме способни да ги наречем универсални наследници на малкото или многото, което оставяме след като умрем.

Фактически не са редки новините за кучета, които печелят милионерски наследства, особено в Съединените Щати. Но какво казва законът в страната ни по въпроса? Въпреки че е невъзможно да се приложи на едно животно правното основание на наследник "да, може да се определи като бенефициент при завещание или наследство" уверява Нурия Менендез де Яно, адвокатка, специалист по животинско право в кантората Менендез де Яно и директор на Правния Отдел на Съдебната Обсерватория и Животинската защита.

За да живее достойно животното когато се загуби собственика му, съществуват различни правни процедури. Човек може да посочи в завещанието си, че животното му е бенефициента, като покаже, че определена сума от парите му са предназначени за тази цел като грижи, издръжка или ветеринарна помощ. Неговото изпълнение ще може да бъде наблюдавано от изпълнител на завещание. "Също е възможно да се назначи институция, занимаваща се със защита на животните, която да се грижи за жизнените и помощните нужди, от които се нуждае домашния любимец в бъдещия си живот", добавя юристката.

Виждали сме случаи на такива впечатляващи наследства като това на немското куче-пастир Гюнтер IV, на което се пада богатството на баща му, Гюнтер III, който на свой ред наследява почти 200 милиона долара (около 180,5 милиона евро) от господарката си, немска графиня на име Карлота Либенщайн, която е обичала много животните.

Закриляни от закона?

На другия край се намират животните, които се изправят срещу най-лошата страна на човека, въпреки че не само Homo sapiens има права. Вече през 1977 г. се приема Всеобщата Харта за Правата на Животните, но като всяка харта, това е незадължителен документ, което означава, че никоя страна не е задължена да го уважава. Първият член подчертава, че "всички животни се раждат равни и имат същите права на живот и съществуване". Текстът също признава съответното право за грижи от човека или за разумно ограничение на времето и интензивността на работата. В случая на дивата фауна, документът показва, че тя има право да живее свободно в естествената си среда.